Laboratorio di teatro
La Zanzara Lab
Проекти
Спектакли
Мариам
Оригинален текст на италиански: Luca Doninelli 2006
Превод на български: Камелия Евгени
Със съдействието на Teatro delle Albe / Ravenna Teatro
Пиеса в четири акта
“Култът към Мадоната (Дева Мария, Мариам) е важен за мюсюлманската религия. Сура 19 на Корана е изцяло посветена на Мария.
В Базиликата “Благовещение” в Назарет, авторът вижда с изумление толкова много мюсюлманки, почитащи Мариам, да молят за изкупление, да търсят утеха, да искат отговори за изгубените си деца, за братята, които са се взривили, за дъщерите си продадени в Европа като проститутки.
Това е нашето "днес", нашата история за три жени, три молитви на болка и надежда.
Не е случайно, че това е женско послание и преминава през женски образи.
Мъжете трагично се провалиха в управлението на властта и продължават да не се отказват от нея.
Ролята на жената става все по-важна, защото именно тя е носител на един по-различен свят.”
RAI - Театърът на Радио3 - Тест театри, 6/2/2017
Шумни води
Оригинален италиански текст: Marco Martinelli 2010
Превод на български: Камелия Евгени
Със съдействието на Teatro delle Albe / Ravenna Teatro
Моноспектакъл
“Една трагедия, твърде голяма, за да бъде игнорирана. Един жесток текст, който не носи утеха. Моноспектакъл, който спира дъха, който затръшва пред нашата спокойна и добре охранена съвест, драмата на изключения и отречен живот, драмата на разделянето с привързаността и малодушието на ефективните политики на връщане.
Ослепителна театрална история, която носи разяждащата непосредственост на Комедия Дел Арте.”
Новата Сардиния, 14/7/2010
Tomova
Театрална адаптация: Камелия Евгени
Моноспектакъл
„Пиеса вдъхновена от забравената книга на български писател, животът на една жена, лоялна на комунистическата партия, който е извън човешките граници.
Томова проектира своята лична трагедия върху трагедията на българския народ, гласът ѝ се обажда от миналото, отрича настоящето и хвърля тъмна сянка на страх върху бъдещето, като го отрича безвъзвратно.
Томова е неясен и свиреп призрак, от който трябва да се освободим, но все още изтъкан от плът и идеи, все още неизгонен.
Никой не иска да го види поради страха от гледката, поради страха от самата мисъл, че той наистина е все още жив. ”
